недеља, 30. јун 2013.

НАГРАДА "МЕЛНИШКИ ВЕЧЕРИ НА ПОЕЗИЈАТА"



На управо завршеним, 14. "Мелничким вечерима поезије 2013." у Бугарској, моја песма "Недочекан" освојила је трећу награду. Прво место припало је Валентини Јотовој из Софије, а другопласирани је Борче Панов из Македоније.

Препев песме на бугарски: Иван Топалски








Тодора Шкоро – Белград, Сърбия

/3. награда на Мелнишки вечери на поезијата - 2013/

"НЕДОЧАКАН"

Шепнеше: ще се върна, Стояна,
знаеш, година бързо минава,
сълзата ти не ще да е изсъхнала и, ето ме,
тук ще бъда
да те прегърна…
Мълвеше
и дланите ми треперещи стискаше,
та болеше като писък
на отминал влак.

И пишеше: чакай ме, Стояна,
когато снегът се стопи и разцъфне,
та роди нашата ябълка петровка,
ще дойда ябълките с устни да делим
наполовина,
така пишеше…
Ала зимата бе дълга и кой да знае,
че тя щеше да остане ялова и с голи гранки…

Страх те беше, знам,
и страхът ти донесе някакви други пролети,
в които вече нито един отминаващ влак
не болеше.
Тръпнех в боязън
да не се изгуби твоят зов с моето име
и сякаш страхът ми предизвика съдбата.

Трябва да тръгвам сега, някой упорито ме вика:
Стояна, о, Стояна!
А минаха много години, изсъхнали сълзи
и пъпки разпукнати от ялови гранки,
само някакъв глас отнякъде моето име повтаря:
Стояна, Стояна!
А знам, това не си ти…

(Превод от сръбски: Иван Топалски)
______________

НЕДОЧЕКАН

Шапутао си: вратићу се, Стојана,
знаш да брзо мине година
Ни осушити се неће та суза ја бићу ту
да те загрлим,
говорио си
и дрхтаве ми дланове стискао да је болело
као писак воза који се удаљава

И писао си: чекај ме Стојана
Кад снег окопни, забехара и роди
наша јабука петровача стићи ћу
да је уснама делимо попола
писао си
Али је зима била дуга и ко је знао
да јалова ће она остати и голих грана

Страховао си, знам
И страхом дозвао нека друкчија пролећа
у којима више не боли ниједан воз
који се удаљава
Стрепела сам
да  се негде не загуби твој зов мога имена
и као да сам стрепњом судбину призвала


Морам да кренем сад, неко ме упорно дозива:
Стојана, о Стојана!
А прошло је много година, усахлих суза
и бехара са јалових грана
Само глас неки однекуд моје име понавља
Стојана, Стојана...
А знам, то ниси ти


Тодора Шкоро
___________________


2 коментара:

  1. ČESTITAM!
    Za nas koji ne znamo bugarski mogla si da daš i oreginalnu verziju - srpsku koju ceo svet razume!
    Svaka čast, lepa vest!

    ОдговориИзбриши
    Одговори
    1. Алекс, хвала... Исправљена грешка, ево песме и на српском, мада је недавно такође била објављена овде. Поздрав теби!

      Избриши